назоваване
[nɐzoˈvanɛ]
назоваване значение:
1. (общо) Действието по даване на име на някого или нещо; именуване.
2. (книжовно) Споменаване на името на някого или нещо; посочване.
- Ударение
- назова̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-зо-ва-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- назовавания
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
Примери за използване на назоваване
(общо)
- Назоваването на улиците в новия квартал предизвика дискусии в общината.
- Ритуалът по назоваване на новороденото е важен момент в традицията.
(книжовно)
- Авторът избягва директното назоваване на проблемите, предпочитайки алегорията.
- Изисква се ясно назоваване на източниците на информация.
Антоними на назоваване
Как се пише назоваване
Думата се пише с 'о' в корена (от 'зов') и с 'а' в суфикса на глаголната основа.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зъвати
Произлиза от глагола 'назовавам', който е производен на старобългарския корен 'зъвати' (викам, зова) с представка 'на-'. Формирано чрез суфикса '-не' за образуване на отглаголни съществителни.
Употреба
Чести словосъчетания:
- назоваване на нещата с истинските им имена
- официално назоваване
- погрешно назоваване