титулуване
[tituˈluvɐnɛ]
титулуване значение:
1. (общо) Обръщане към някого с неговата титла или звание; назоваване с определено име или ранг.
2. (официално) Даване, присъждане на титла на някого.
- Ударение
- титулу'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ти-ту-лу-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- титулувания
Примери за използване на титулуване
(общо)
- Правилното титулуване в дипломатическия протокол е от съществено значение.
- Той настояваше за титулуване с 'професор' дори в неформална обстановка.
(официално)
- Церемонията по титулуване на новите рицари.
Синоними на титулуване
Антоними на титулуване
Как се пише титулуване
Пише се с две у-та в наставките след корена (-увам, -уване). Коренът е с и (титла).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:titulus
Произлиза от латинската дума 'titulus' (надпис, почетно звание), преминала през западни езици (немски/френски) в българския като глагол 'титулувам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- официално титулуване
Популярни търсения и запитвания за титулуване
какво е титулуване, титулуване или титолуване, титулуване или титоловане, титулуване или тйтулуване, титулуване или титуловане, титулуване или титулувъне, титолуване или титоловане, титолуване или тйтулуване, титолуване или титуловане, титолуване или титулувъне, титоловане или тйтулуване, титоловане или титуловане, титоловане или титулувъне, тйтулуване или титуловане, тйтулуване или титулувъне, титуловане или титулувъне