наплюя
[nɐˈplujɐ]
наплюя значение:
1. (пряко) Изхвърлям с плюене слюнка върху някого или нещо; оплювам.
2. (преносно) Изказвам груби обиди, клевети или подигравки по адрес на някого; охулвам публично.
3. (разговорно) Изоставям, пренебрегвам или спирам да се занимавам с нещо с чувство на досада или безразличие.
- Ударение
- наплю̀я
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-плю-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- наплювам
Примери за използване на наплюя
(пряко)
- Той се ядоса и наплю земята в краката си.
- Ламата наплю туристите, които се приближиха твърде много.
(преносно)
- Вестниците го наплюха незаслужено заради грешката на друг.
- Всички го наплюха, че се отказа от каузата.
(разговорно)
- Наплюх цялата работа и си тръгнах по-рано.
- Ако не ти плащат, наплюй го това начинание.
Антоними на наплюя
Как се пише наплюя
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*pljuvati
Образувано с префикс 'на-' (за натрупване или повърхностно действие) и корен, възхождащ към праславянското *pljuvati, звукоподражателен корен, сродно с латинското spuere и гръцкото ptyo.
Употреба
Чести словосъчетания:
- наплюя си ръцете
- наплюя физиономията
Фразеологизми:
- наплюя си в пазвата
- наплюя си ръцете