Енциклопения на българския език

позоря

[poˈzɔrʲɐ]

позоря значение:

1. (пряко) Петня честта или доброто име на някого; излагам на срам.
Ударение
позоря̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
по-зо-ря
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
позоря се
Видова двойка
опозоря
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на позоря

(пряко)
  • Не позори семейството си с подобно поведение!
  • Клеветите му целяха да позорят опонента пред избирателите.

Антоними на позоря

Как се пише позоря

Грешни изписвания: пузоря, позуря
Думата се пише с две о. Проверката се прави чрез сродната дума позо̀р, където второто 'о' е под ударение.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:позоръ
Произлиза от съществителното „позор“. Първоначално коренът „зър-“/„зор-“ е означавал „гледка“, „зрелище“ (срв. „прозорец“), но впоследствие значението еволюира към „излагане на показ за присмех“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • позоря името
  • позоря паметта

Популярни търсения и запитвания за позоря