Енциклопения на българския език

наклонен

[nɐkloˈnɛn]

наклонен значение:

1. (геометрия/физика) Който не е отвесен или хоризонтален, а сключва остър ъгъл с тях; полегат.
2. (психология) Който има вътрешна нагласа, предразположение или желание да извърши нещо.
Ударение
наклонéн
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
на-кло-нен
Род
мъжки
Мн. число
наклонени
Вид
свършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наклонен

(геометрия/физика)
  • Вървяхме по наклонена плоскост нагоре.
  • Кулата в Пиза е наклонена.
(психология)
  • Не съм наклонен да вярвам на тези слухове.
  • Той е наклонен към компромиси.

Как се пише наклонен

Грешни изписвания: наклониен, нъклонен, наклунен

Променливо я/е: в ед.ч. е наклонен (няма ударение върху гласната, следва мека сричка 'ни' в мн.ч - наклонени, но правилото за променливо я тук не е водещо, а етимологията от II спрежение).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:наклоня
Минало страдателно причастие от глагола 'наклоня'. Корен 'клон', свързан с 'кланям се', 'клон' (на дърво). Праславянски *kloniti.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • наклонена равнина
  • наклонена плоскост
  • наклонен шрифт
Фразеологизми:
  • тръгвам по наклонената плоскост