Енциклопения на българския език

кос

[kɔs]

кос значение:

1. (зоология) Пойна птица от семейство дроздове (Turdus merula) с черно оперение и жълт клюн (при мъжките).
2. (геометрия/общо) Който е под наклон, не е прав или успореден спрямо основата или друга права; напречен.
Ударение
ко'с
Част на речта
съществително име, прилагателно име
Сричкоделение
кос
Род
мъжки
Мн. число
косове (за птица); коси (за ъгъл)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кос

(зоология)
  • В храстите се чуваше песента на кос.
  • Черен кос прелетя ниско над тревата.
(геометрия/общо)
  • Слънцето хвърляше коси лъчи през прозореца.
  • Начертайте тъп, прав и кос ъгъл.

Антоними на кос

Как се пише кос

Думата се пише с с в края. При съгласуване в мъжки род се произнася твърдо.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*kosъ / *kossъ
Омоними с различен произход. Съществителното (птица) произлиза от праславянското *kosъ. Прилагателното (наклонен) произлиза от праславянското *kossъ (свързано с *kosa - плитка, сечиво).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кос поглед
  • кос ъгъл
  • черен кос
Фразеологизми:
  • гледам накриво (косо)