изправен
[isprˈavɛn]
изправен значение:
1. (пряко) Който стои прав, не е наведен или легнал; вертикален.
2. (техника) Който е в добро състояние, работи нормално, без повреди.
3. (преносно) Който е честен, коректен и изпълнява задълженията си.
- Ударение
- изпра̀вен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- из-пра-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изправени
Примери за използване на изправен
(пряко)
- Той стоеше изправен до вратата.
- Стълбът вече е изправен и укрепен.
(техника)
- Двигателят е напълно изправен.
- Проверете дали уредите са технически изправни.
(преносно)
- Той е изправен платец и никога не закъснява с вноските.
Синоними на изправен
Антоними на изправен
Как се пише изправен
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:правъ
Минало страдателно причастие от глагола 'изправя', което е преминало в категорията на прилагателните имена. Коренът е общославянски 'прав'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- технически изправен
- изправен стоеж
- изправен пред съда
Фразеологизми:
- изправен пред дилема