Енциклопения на българския език

склонен

[ˈsklɔnɛn]

склонен значение:

1. (общо) Който има нагласа, разположение или желание да извърши нещо.
2. (характеристика) Който по природа се поддава лесно на някакво влияние или има предразположение към нещо (често негативно).
Ударение
скло́нен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
скло-нен
Род
мъжки
Мн. число
склонни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на склонен

(общо)
  • Не съм склонен да преговарям с терористи.
  • Тя бе склонна да му прости грешката.
(характеристика)
  • Пациентът е склонен към напълняване.
  • Той е склонен към депресивни състояния.

Как се пише склонен

Грешни изписвания: склонин, склунен
Думата се изписва с двойно н в формите за женски, среден род и множествено число (склонна, склонно, склонни), защото коренът завършва на -н и наставката започва с -н. В мъжки род е с едно н.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:склонити
Произлиза от старобългарския глагол 'склонити' (накланям, убеждавам). Връзката е между физическото накланяне и метафоричното насочване на волята или характера.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • склонен съм да вярвам
  • склонен към компромиси
  • склонен към заболявания
склонен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник