Енциклопения на българския език

мятане

[mʲatɐnɛ]

мятане значение:

1. (пряко) Хвърляне на предмет с ръка на разстояние.
2. (битово) Поставяне на дреха или покривало върху раменете или тялото.
3. (преносно) Лъжене, заблуждаване (жаргон).
Ударение
мя́тане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мя-та-не
Род
среден
Мн. число
мятания
Преходност
преходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мятане

(пряко)
  • Състезанието по мятане на диск приключи с нов рекорд.
  • Той беше майстор в мятането на ласо.
(битово)
  • Мятането на шала около врата ѝ беше елегантно движение.
(преносно)
  • Усети, че става дума за мятане и се отказа от сделката.

Антоними на мятане

Как се пише мятане

Грешни изписвания: метана, мятани, мятъне
Променливо 'я': пише се с 'я', когато е под ударение и следва твърда сричка.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:метати
Произлиза от праславянския корен *metati, означаващ 'хвърлям', 'движа бързо'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мятане на гюле
  • мятане на погледи
  • безразборно мятане
Фразеологизми:
  • мятане на боб