Енциклопения на българския език

лъжене

[ˈɫɤʒɛnɛ]

лъжене значение:

1. (общо) Процесът на изричане на неверни твърдения с цел заблуда; самото действие на глагола лъжа.
Ударение
лъ̀жене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лъ-же-не
Род
среден
Мн. число
лъжения (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лъжене

(общо)
  • Постоянното лъжене разруши доверието помежду им.
  • Това не е просто фантазия, а съзнателно лъжене.

Как се пише лъжене

Грешни изписвания: лъженйе, лъжъне, лажене
Думата се пише с е в окончанието за отглаголни съществителни -ене, когато основният глагол е от I или II спрежение (лъжа).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лъжа (lъžь)
Произлиза от старобългарския корен за 'лъжа'. Думата е отглаголно съществително име, образувано от глагола от несвършен вид 'лъжа' чрез наставката '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нагло лъжене
  • патологично лъжене