Енциклопения на българския език

намятане

[naˈmʲatanɛ]

намятане значение:

1. (бит) Поставяне на връхна дреха или покривало върху раменете или тялото, без да се обличат ръкавите или да се закопчава.
2. (преносно/разговорно) Небрежно нахвърляне на много предмети на едно място.
Ударение
намя́тане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-мя-та-не
Род
среден
Мн. число
намятания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на намятане

(бит)
  • Бързото намятане на палтото я спаси от студа.
  • Тя излезе само по едно намятане.
(преносно/разговорно)
  • Намятането на дрехи върху стола създаваше безпорядък.

Антоними на намятане

Как се пише намятане

Грешни изписвания: наметане, нъмятане, намятъне
Пише се с променливо я (намятам -> намятане), което се запазва под ударение.

Етимология

Произход:Славянски
Оригинална дума:метати
От глагола 'мятам' (хвърлям). 'Намятам' означава хвърлям нещо върху себе си или друг (обикновено дреха).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • намятане на шал
  • намятане на одеяло
намятане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник