мършав
[ˈmɤrʃɐf]
мършав значение:
1. (пряко) Който е с много слабо тяло, без подкожни тлъстини; измършавял, кльощав.
2. (преносно) За земя или почва — който е неплодороден, беден на хранителни вещества.
- Ударение
- мъ̀ршав
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- мър-шав
- Род
- мъжки
- Мн. число
- мършави
Примери за използване на мършав
(пряко)
- Кучето беше толкова мършаво, че ребрата му се брояха.
- Той е висок и мършав човек с остри черти.
(преносно)
- Нивата беше мършава и не даде добра реколта тази година.
Синоними на мършав
- слаб, кльощав, сух, изпосталял, неплодороден, беден, ялов
Как се пише мършав
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*mьršavъ
Произлиза от праславянското *mьršavъ, което е свързано с *mьrša (мърша, мъртво тяло, нещо изсъхнало). Първоначалното значение е било свързано със слабост и липса на жизненост.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мършав добитък
- мършаво лице
- мършава земя