Енциклопения на българския език

кльощав

[ˈkʎɔʃtɐf]

кльощав значение:

1. (пряко) Прекалено слаб, сух, с изпъкнали кости (често с лек негативен или пренебрежителен оттенък).
Ударение
кльо̀щав
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
кльо-щав
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
кльощави
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кльощав

(пряко)
  • Беше станал кльощав и бледен след дългото боледуване.
  • Едно кльощаво куче се въртеше около масите в търсене на храна.

Синоними на кльощав

Антоними на кльощав

Как се пише кльощав

Грешни изписвания: клощав, кльоштъв, кльущав, кльощъв

Пише се с ьо за отбелязване на мекостта на 'л' пред гласна 'о'.

Етимология

Произход:Неизвестен/Експресивен
Оригинална дума:кльощ-
Вероятно звукоподражателен или диалектен произход. Свързва се с думи като 'клечка', 'клещя'. Има експресивен характер, подчертаващ слабостта.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кльощаво момче
  • кльощави ръце
  • кльощаво лице
кльощав : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник