Енциклопения на българския език

беден

[ˈbɛdɛn]

беден значение:

1. (пряко) Който няма достатъчно материални средства за живот; сиромах.
2. (преносно) Който е оскъден, недостатъчен като количество или съдържание; лишен от разнообразие или ценни качества.
3. (разговорно) Който предизвиква съжаление; нещастен, достоен за окайване.
Ударение
бѐден
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
бе-ден
Род
мъжки
Мн. число
бедни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на беден

(пряко)
  • Той произхождаше от бедно семейство.
  • Бедните райони на страната се нуждаят от инвестиции.
(преносно)
  • Почвата в този регион е бедна и не дава добра реколта.
  • Езикът му е беден и лишен от изразни средства.
(разговорно)
  • Бедният човек, колко много е преживял!
  • Бедната ми глава, не знам какво да реша.

Как се пише беден

Грешни изписвания: бедан
Прилага се правилото за променливото 'я' (в случая исторически ят). В западнобългарските говори и книжовния език е 'е' (беден). В женски род и множествено число 'е' от втората сричка изпада (беден -> бедна).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бѣдьнъ
Наследствена дума от праславянското *bědьnъ, производна на *běda (беда, нещастие). Първоначалното значение е било 'нещастен', 'злочест', което по-късно се развива в 'сиромах'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • беден речник
  • беден на витамини
  • духовно беден
Фразеологизми:
  • беден като църковна мишка

Популярни търсения и запитвания за беден