Енциклопения на българския език

напевност

[naˈpɛvnost]

напевност значение:

1. (музика / литература) Качество на реч, стих или мелодия да звучи плавно, мелодично и ритмично, подобно на песен.
Ударение
напѐвност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-пев-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на напевност

(музика / литература)
  • Напевността на италианския език го прави много подходящ за опера.
  • Стиховете на Яворов се отличават с изключителна музикалност и напевност.

Антоними на напевност

Как се пише напевност

Грешни изписвания: напевнос, нъпевност, напевнуст
Завършва на групата от съгласни '-ст'. При членуване се пише 'напевността'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:напевен
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното 'напевен' (който се пее леко, мелодичен) с наставка '-ост'. Коренът е 'пея'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лирична напевност
  • фолклорна напевност