Енциклопения на българския език

мелодичност

[mɛloˈditʃnost]

мелодичност значение:

1. (Музика / Общо) Качество на това, което е мелодично; благозвучие, напевност и приятност за слуха.

Ударение: мелоди'чност
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: ме-ло-дич-ност
Род: женски
Мн. число: няма

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мелодичност

(Музика / Общо)

Мелодичността на българския фолклор е световно призната.
Гласът ѝ се отличаваше с особена мелодичност.

Синоними на мелодичност

благозвучие, музикалност, напевност

Антоними на мелодичност

дисонанс, какофония

Как се пише мелодичност

Грешни изписвания: мелудичност, мелодичнос, мелодйчност, мелодичнуст

Думата завършва на -ст (наставка за абстрактни съществителни от женски род).

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:мелодичен

Производна дума от прилагателното 'мелодичен' + наставка '-ост'. Коренът е от гръцки 'melōdia'.

Употреба

Чести словосъчетания:

изключителна мелодичност
богата мелодичност

Популярни търсения и запитвания за мелодичност

какво е мелодичност, мелодичност или мелудичност, мелодичност или мелодичнос, мелодичност или мелодйчност, мелодичност или мелодичнуст, мелудичност или мелодичнос, мелудичност или мелодйчност, мелудичност или мелодичнуст, мелодичнос или мелодйчност, мелодичнос или мелодичнуст, мелодйчност или мелодичнуст