Енциклопения на българския език

мотивиране

[motivˈirɐnɛ]

мотивиране значение:

1. (пряко) Привеждане на доводи, аргументи или мотиви в подкрепа на дадено твърдение, решение или постъпка.
2. (психология) Процес на подбуждане на някого към действие; създаване на желание и нагласа за постигане на цел.
Ударение
мотивѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мо-ти-ви-ра-не
Род
среден
Мн. число
мотивирания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мотивиране

(пряко)
  • Съдът изисква писмено мотивиране на присъдата в 30-дневен срок.
(психология)
  • Успешното мотивиране на служителите води до по-висока производителност.

Антоними на мотивиране

Как се пише мотивиране

Пише се с и в корена (мотив) и наставката -иране.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:motiver
Заета чрез западноевропейските езици (френски *motiver*, немски *motivieren*), възхождащи към латинското *movere* (движа).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мотивиране на персонала
  • правно мотивиране
  • допълнително мотивиране