Енциклопения на българския език

подбуждане

[podˈbuʒdanɛ]

подбуждане значение:

1. (пряко) Действието по глагола подбуждам; склоняване или подтикване на някого към действие.
Ударение
подбу'ждане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
под-буж-да-не
Род
среден
Мн. число
подбу'ждания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на подбуждане

(пряко)
  • Подбуждането към насилие е престъпление според наказателния кодекс.
  • Неговото подбуждане изигра решаваща роля за вземането на решението.

Антоними на подбуждане

Как се пише подбуждане

Думата е отглаголно съществително на -не. Представката е под- (не 'пот-').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:подбуждам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола от несвършен вид 'подбуждам' с наставката '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • подбуждане към престъпление
  • подбуждане към омраза