Енциклопения на българския език

единосъщие

[ɛdinosˈɤʃtɛ]

единосъщие значение:

1. (Теология / Философия) Тъждественост на същността или природата. В християнското богословие – единството на природата на трите лица на Светата Троица (Отец, Син и Свети Дух).
Ударение
единосъ̀щие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-ди-но-съ-щие
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на единосъщие

(Теология / Философия)
  • Никейският събор утвърждава догмата за единосъщието на Сина с Отца.
  • Споровете за единосъщието разтърсват църквата през IV век.

Синоними на единосъщие

Антоними на единосъщие

Как се пише единосъщие

Думата завършва на -ие. Коренът е 'същ', пише се с ъ.

Етимология

Произход:Гръцки (Калка)
Оригинална дума:homoousion
Терминологична калка от гръцкото ὁμοούσιον (homoousion). Съставено от 'един' + 'същ' (същност).
единосъщие : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник