главен

[ˈɡlavɛn]

главен значение:

1. (пряко) Който е най-важен, основен, централен сред други подобни; първостепенен.

Ударение: гла'вен
Част на речта: прилагателно име
Сричкоделение: гла-вен
Род: мъжки
Мн. число: главни

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на главен

(пряко)

Той е главен редактор на вестника.
Главната причина за закъснението беше трафикът.

Синоними на главен

основен, централен, върховен, първостепенен, ръководен

Антоними на главен

второстепенен, незначителен, подчинен

Как се пише главен

Грешни изписвания: главън, глъвен

Прилагателното име завършва на -ен в мъжки род. При членуване се пише с пълен член -ният или кратък член -ния (главният/главния).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:главьнъ

Произлиза от старобългарското прилагателно 'главьнъ', което е дериват на съществителното 'глава'. Връзката е семантична – главата като най-важната част на тялото.

Употреба

Чести словосъчетания:

главен лекар
главен вход
главна улица
главна роля
главно изречение