Енциклопения на българския език

вършея

[vɐrˈʃɛjɐ]

вършея значение:

1. (земеделие) Отделям зърното от класовете на житните растения чрез механична обработка (бой, тъпкане с животни или вършачка).
2. (преносно) Правя пакости, вилнея, разрушавам, действам безразборно и агресивно.
Ударение
вършèя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
вър-ше-я
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
овършея
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вършея

(земеделие)
  • Цяло лято дядо вършея на хармана, за да събере реколтата.
  • Комбайните вече жънат и вършеят едновременно.
(преносно)
  • Крадците са влезли и са вършали из цялата къща.
  • Бурята вършея цяла нощ и повали много дървета.

Синоними на вършея

Антоними на вършея

Как се пише вършея

Грешни изписвания: вършеа, върша, варшея
Глагол от I спрежение (той вършее). Коренът се пише с ъ (върш-).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*vьrx- / *vьr̥šiti
Свързва се с корена *vьrxъ (връх) или *vьrtěti (въртя). Първоначално означава обработка на горната част на класовете или въртенето на добитъка върху хармана за отделяне на зърното.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вършея жито
  • вършея из къщи