Енциклопения на българския език

мит

[mit]

мит значение:

1. (литература и фолклор) Древно народно предание за богове, легендарни герои и свръхестествени същества, в което се отразяват примитивните представи на древните народи за произхода на света и природните явления.
2. (преносно) Невярно, измислено твърдение или разпространена заблуда, която се приема за истина от много хора; илюзия.
Ударение
мѝт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мит
Род
мъжки
Мн. число
митове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мит

(литература и фолклор)
  • Древногръцкият мит за Прометей разказва за даряването на огъня на хората.
  • В този сборник са включени митове и легенди от различни краища на света.
(преносно)
  • Трябва да разбием мита, че всички мазнини са вредни за здравето.
  • Това е просто един политически мит без реално покритие.

Антоними на мит

Как се пише мит

Грешни изписвания: мид
Думата се пише с т в края. Проверка може да се направи с формата за множествено число: митове, където звукът се чува ясно.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:mýthos (μῦθος)
Заета от старогръцки език, където думата означава „слово“, „разказ“, „предание“. В съвременния български език навлиза чрез западноевропейски посредници или директно като термин за древно предание.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • градски мит
  • разбивам мит
  • създавам мит

Популярни търсения и запитвания за мит

мит : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник