минор
[miˈnɔr]
минор значение:
1. (музика) Музикален лад (строй), при който основното тризвучие се състои от малка и голяма терца; звучи меко, тъжно или меланхолично.
2. (преносно) Потиснато, тъжно, меланхолично настроение.
- Ударение
- мино̀р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ми-нор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- минори
Примери за използване на минор
(музика)
- Сонатата е написана в ла минор.
- Песента започва в мажор, но преминава в минор.
(преносно)
- След новината всички изпаднаха в минор.
- Не говори в такъв минор, нещата ще се оправят.
Синоними на минор
Антоними на минор
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:minor
От латинското 'minor', означаващо 'по-малък'. В музикалната терминология навлиза през италиански (minore).
Употреба
Чести словосъчетания:
- паралелен минор
- хармоничен минор
- изпадам в минор