Енциклопения на българския език

мажор

[mɐˈʒɔr]

мажор значение:

1. (Музика) Музикален лад, чието тоническо тризвучие е мажорно (състои се от голяма и малка терца); звученето му обикновено се асоциира със светлина, радост и бодрост.
Ударение
мажо̀р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ма-жор
Род
мъжки
Мн. число
мажори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мажор

(Музика)
  • Сонатата е написана в до мажор.
  • Песента започва в мажор, но преминава в минор във втората част.

Синоними на мажор

Антоними на мажор

Как се пише мажор

Грешни изписвания: мажур, мъжор

Думата се пише с о под ударение в последната сричка.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:maior
От латинското *maior* ('по-голям'), навлязло през френски (*mode majeur*) или немски. Терминът се отнася до 'голямата' терца в основата на акорда, за разлика от 'малката' при минора.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • до мажор
  • паралелен мажор
  • звуча в мажор

Популярни търсения и запитвания за мажор