меланхолия

[mɛ.lɐnˈxɔ.li.jɐ]

меланхолия значение:

1. (психология) Дълбоко и продължително душевно състояние на тъга, униние и потиснатост, често без ясна външна причина.

2. (медицина (остаряло)) Психично разстройство, характеризиращо се с тежка депресия и пасивност.

Ударение: меланхо̀лия
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: ме-лан-хо-ли-я
Род: женски
Мн. число: меланхолии

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на меланхолия

(психология)

Есенният дъжд навяваше странна меланхолия у поета.

(медицина (остаряло))

Лекарите от миналия век диагностицираха пациента с остра меланхолия.

Синоними на меланхолия

тъга, униние, мрачност, потиснатост, депресия

Антоними на меланхолия

веселие, еуфория, жизнерадост

Как се пише меланхолия

Грешни изписвания: меланхолиа, миланхолия, мелънхолия, меланхулия, меланхолйя

Думата завършва на 'ия' и се пише с 'е' във втората сричка.

Етимология

Произход:Гръцки

Оригинална дума:μελαγχολία

От старогръцки μέλας (melas) – 'черен' и χολή (cholē) – 'жлъчка'. Според античната медицина състоянието се е дължало на излишък на черна жлъчка в организма.

Употреба

Чести словосъчетания:

изпадам в меланхолия
тежка меланхолия
есенна меланхолия

меланхолия