Енциклопения на българския език

благозвучие

[bɫɐɡozˈvutʃiɛ]

благозвучие значение:

1. (музика/лингвистика) Хармонично, приятно за слуха съчетание на звукове в речта или музиката; мелодичност.
Ударение
благозву̀чие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бла-го-зву-чи-е
Род
среден
Мн. число
благозвучия
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на благозвучие

(музика/лингвистика)
  • Поетът се стреми към благозвучие в своите стихове.
  • Българският език се отличава със своето вокално благозвучие.

Синоними на благозвучие

Антоними на благозвучие

Как се пише благозвучие

Сложна дума, образувана от корените благо и звук със съединителна гласна о.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:euphonia
Калка (буквален превод по съставни части) от гръцката дума 'euphonia' (eu - благо, добро + phone - звук, глас).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • езиково благозвучие
  • поетическо благозвучие