плен
[plɛn]
плен значение:
1. (военно дело) Състояние на лишаване от свобода на противников войник или цивилно лице по време на война; задържане от врага.
2. (преносно) Състояние на пълна подчиненост, зависимост или силно увлечение от нещо или някого (чувство, идея, красота).
- Ударение
- плѐн
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- плен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- само единствено число (в основните значения)
Примери за използване на плен
(военно дело)
- Стотици войници паднаха в плен след тежката битка.
- Той прекара три години във вражески плен.
(преносно)
- Поетът беше в плен на своето вдъхновение.
- Тя живееше в плен на илюзиите си.
Синоними на плен
Антоними на плен
Как се пише плен
Думата се пише с 'е'. Проверка с формата за членуване: 'пленът'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:плѣнъ
Произлиза от праславянската форма *polsnъ / *pelnъ. Свързва се със значението на плячка, добив, а по-късно се специализира в смисъл на отнемане на свободата на вражески войници.
Употреба
Чести словосъчетания:
- падам в плен
- военен плен
- взимам в плен