омразник
[omˈraznik]
омразник значение:
1. (пряко) Човек, който е противен, неприятен и предизвиква омраза у околните.
2. (остаряло) Човек, който таи омраза, злоба или завист към другите.
- Ударение
- омра̀зник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ом-раз-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- омразници
Примери за използване на омразник
(пряко)
- Старият омразник живееше сам в края на селото и никой не смееше да го заговори.
(остаряло)
- Той се доказа като заклет омразник на всичко ново и прогресивно.
Как се пише омразник
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:омраза
Произлиза от корена на думата 'омраза' с наставка за лице '-ник'. Първичното значение е свързано с човек, който буди или изпитва силни отрицателни чувства.
Употреба
Чести словосъчетания:
- стар омразник
- вечен омразник