лъкатушене
[lɤkaˈtuʃɛnɛ]
лъкатушене значение:
1. (Пряко) Движение в извивки, завои или криволичене (за река, път, пътека).
2. (Преносно) Непостоянство в действията, мислите или поведението; лутане.
- Ударение
- лъкату̀шене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- лъ-ка-ту-ше-не
- Род
- среден
- Мн. число
- лъкатушения
- Вид
- несвършен
Примери за използване на лъкатушене
(Пряко)
- Безкрайното лъкатушене на пътеката през гората ни умори.
- Лъкатушенето на реката създава живописни меандри.
(Преносно)
- Политическото лъкатушене на партията отблъсна избирателите.
Синоними на лъкатушене
Антоними на лъкатушене
Как се пише лъкатушене
Пише се с 'ъ' в първата сричка (от лък) и завършва на -ене (от глагола лъкатуша, не лъкатушвам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лък
Произлиза от съществителното 'лък' (оръжие с извита форма) -> 'лъка' (извивка на река) -> глагол 'лъкатуша'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безцелно лъкатушене
- лъкатушене на мисълта