Енциклопения на българския език

лутане

[ˈlutɐnɛ]

лутане значение:

1. (пряко) Безцелно движение насам-натам; търсене на път без ясна посока.
2. (преносно) Състояние на неувереност, колебание и търсене на правилно решение или житейски смисъл.
Ударение
лу'тане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лу-та-не
Род
среден
Мн. число
лутания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лутане

(пряко)
  • След часове лутане из гората, най-после намериха пътеката.
  • GPS сигналът се губеше, което доведе до безсмислено лутане с колата.
(преносно)
  • Книгата описва духовното лутане на главния герой.
  • След дълго професионално лутане, той откри призванието си.

Как се пише лутане

Грешни изписвания: лутъне, лотане
Пише се с у. Окончанието е -ане, според глаголната основа лут-а.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лутати
От глагола 'лутам се'. Сродно със сърбохърватски *лутати*. Вероятно сродно с корена за 'лют' (див, необуздан) в по-стари тълкувания, или самостоятелен корен за безцелно движение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безцелно лутане
  • духовно лутане
  • години на лутане

Популярни търсения и запитвания за лутане