Енциклопения на българския език

криволичене

[krivoˈlit͡ʃɛnɛ]

криволичене значение:

1. (Пряко) Движение в неправа линия, с множество завои и смени на посоката.
2. (Преносно) Непоследователност в поведението или мисълта; увъртане.
Ударение
криволѝчене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кри-во-ли-че-не
Род
среден
Мн. число
криволичения
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на криволичене

(Пряко)
  • Пътеката се изкачваше с постоянно криволичене през гората.
  • Колата се движеше с опасно криволичене по пътното платно.
(Преносно)
  • Неговото криволичене в отговорите събуди подозрение.

Как се пише криволичене

Слято писане като сложна дума. Завършва на -ене.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:крив + лик
Сложна дума, образувана от основите на 'крив' и старинното 'лик' (лице, образ, посока) -> глагол 'криволича' (вървя накриво, меня посоката).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безцелно криволичене
  • криволичене на реката
криволичене : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник