Енциклопения на българския език

общ

[ɔpʃt]

общ значение:

1. (пряко) Който принадлежи едновременно на мнозина или на всички; колективен.
2. (пряко) Който засяга основните черти, без да влиза в подробности; генерален.
3. (пряко) Който е характерен за всички представители на дадена група.
Ударение
о̀бщ
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
общ
Род
мъжки
Мн. число
общи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на общ

(пряко)
  • Имаме общ бюджет за домакинството.
  • Дворът е обща собственост на всички съседи.
(пряко)
  • Направихме общ преглед на ситуацията.
  • Това са само общи приказки без конкретика.
(пряко)
  • Всички бозайници имат някои общи белези.
  • Намерихме общ език с партньорите.

Как се пише общ

Грешни изписвания: опщ

Думата се пише с б. При изговор се чува [п] поради обеззвучаване пред беззвучната съгласна щ (щ = ш+т).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обьщъ
Наследствена дума от старобългарски (обьщъ), произлизаща от праславянската форма *obьtjь, съставена от предлога *ob- (около) и *itjь (ходене, път) – буквално „това, което обхожда всички“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • общо събрание
  • общ работник
  • обща култура
  • в общи линии
Фразеологизми:
  • намирам общ език
  • слагам под общ знаменател

Популярни търсения и запитвания за общ