Енциклопения на българския език

любител

[ʎuˈbitɛl]

любител значение:

1. (общо) Човек, който обича нещо, изпитва влечение или интерес към определено занимание, изкуство или предмет.
2. (професионален статус) Човек, който се занимава с нещо (спорт, изкуство) за удоволствие, а не професионално.
Ударение
любѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лю-би-тел
Род
мъжки
Мн. число
любители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на любител

(общо)
  • Той е страстен любител на класическата музика.
  • Клубът събира любители на ретро автомобили.
(професионален статус)
  • Турнирът е отворен както за професионалисти, така и за любители.
  • Като фотограф любител, той прави удивителни снимки.

Как се пише любител

Грешни изписвания: любите, лубител, любйтел

Думата завършва на -ел (наставка за деец), а не на -ял, тъй като не променливо я.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:любя
Производно от глагола 'любя' (обичам) с наставката за деец '-тел'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • любител на природата
  • радиолюбител
  • риболовец любител
любител : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник