Енциклопения на българския език

кумулация

[kumuˈɫat͡sijɐ]

кумулация значение:

1. (книжовно / научно) Процес на натрупване, събиране на едно място или увеличаване чрез добавяне.
2. (медицина / фармакология) Явление, при което лекарствено вещество се натрупва в организма поради по-бавното му излъчване спрямо приемането, което може да доведе до токсичен ефект.
3. (право) Кумулация на наказания – принцип или метод за определяне на общо наказание при множество престъпления.
Ударение
кумула̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ку-му-ла-ци-я
Род
женски
Мн. число
кумулации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кумулация

(книжовно / научно)
  • Наблюдава се кумулация на напрежение в обществото.
(медицина / фармакология)
  • При продължителен прием на дигиталисови препарати съществува риск от кумулация.
(право)
  • Съдът приложи принципа на кумулация при определяне на присъдата.

Антоними на кумулация

Как се пише кумулация

Пише се с 'у' – кумулация, тъй като произлиза от латинския корен cumulus.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:cumulatio
От латинското *cumulatio*, от *cumulare* (натрупвам), свързано с *cumulus* (куп).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • материална кумулация
  • лекарствена кумулация
  • ефект на кумулация