крякане
[ˈkrjakɐnɛ]
крякане значение:
1. (зоология) Издаване на характерни резки, накъсани звуци (за жаби, врани, патици и др.).
2. (преносно) Неприятен, висок и дразнещ говор или викане.
- Ударение
- кря'кане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кря-ка-не
- Род
- среден
- Мн. число
- крякания
Примери за използване на крякане
(зоология)
- Цяла нощ се чуваше силното крякане на жабите от блатото.
- Крякането на гарваните предвещаваше буря.
(преносно)
- Писна ми от постоянното крякане на съседката.
- В залата настъпи хаос и безразборно крякане.
Как се пише крякане
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:крякам
Отглаголно съществително име от глагола 'крякам', който е със звукоподражателен произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- жабешко крякане
- неприятно крякане