Енциклопения на българския език

грачене

['grat͡ʃɛnɛ]

грачене значение:

1. (пряко) Издаване на характерни, резки и неприятни звуци от птици като врани и гарвани.
2. (преносно) Говорене с дрезгав, неприятен и силен глас; крякане.
Ударение
гра̀чене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
гра-че-не
Род
среден
Мн. число
грачения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на грачене

(пряко)
  • От старите дървета се чуваше зловещо грачене на гарвани.
(преносно)
  • Не мога да търпя постоянното грачене на съседката.

Синоними на грачене

Как се пише грачене

Грешни изписвания: грачйене, гръчене
Пише се с а (грачене), идва от 'грача'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:грача
Отглаголно съществително от 'грача'. Звукоподражателен произход, свързан с характерния звук на враните.