Енциклопения на българския език

крещене

[krɛˈʃtɛnɛ]

крещене значение:

1. (обща употреба) Действието или процесът на издаване на силни, пронизителни викове; силно викане.
Ударение
крещѐне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кре-ще-не
Род
среден
Мн. число
крещения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на крещене

(обща употреба)
  • Непрестанното крещене на децата на двора ни пречеше да работим.
  • Чу се истерично крещене от съседната стая.

Синоними на крещене

Антоними на крещене

Как се пише крещене

Грешни изписвания: крештене, крещане

Думата се пише с буквата щ (звукосъчетание 'шт'). Окончанието за отглаголни съществителни от II спрежение често е -ене.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:крьчати
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'крещя'. Коренът е със звукоподражателен произход, свързан с издаване на силен, рязък звук (срв. крясък).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • истерично крещене
  • силно крещене
  • постоянно крещене