Енциклопения на българския език

костелив

[kostɛˈliv]

костелив значение:

1. (биология/кулинария) Който има много кости (обикновено за риба) или твърди костилки (за плод).
2. (анатомия) Слабичък, с изпъкнали кости (за човек или животно).
3. (преносно) Твърд, упорит, неустъпчив, труден за преодоляване.
Ударение
костели́в
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
кос-те-лив
Род
мъжки
Мн. число
костеливи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на костелив

(биология/кулинария)
  • Речната риба често е по-костелива от морската.
  • Тези сливи са дребни, но много костеливи.
(анатомия)
  • Той имаше костелива фигура и дълги пръсти.
  • Ръкува се с костеливата си ръка.
(преносно)
  • Преговорите се оказаха костелив проблем за дипломатите.

Синоними на костелив

Как се пише костелив

Грешни изписвания: костилив, кустелив, костелйв
След корена кост- следва наставка -елив, а не -илив.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кост
Произлиза от съществителното 'кост' с наставката '-елив', означаваща наличие на качество в голяма степен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • костелива риба
  • костеливи пръсти
Фразеологизми:
  • костелив орех