Енциклопения на българския език

диагонален

[diɐɡoˈnalɛn]

диагонален значение:

1. (Математика / Геометрия) Който се отнася до диагонал (отсечка, свързваща два несъседни върха на многоъгълник или многостен); който е разположен по посока на диагонала.
2. (Общо) Който е разположен, движи се или е насочен косо, под наклон спрямо основните оси (хоризонтална и вертикална).
Ударение
диагона'лен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ди-а-го-на-лен
Род
мъжки
Мн. число
диагонални
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на диагонален

(Математика / Геометрия)
  • Диагоналното сечение на призмата раздели фигурата на две части.
  • Матрицата има само нули под главния диагонален ред.
(Общо)
  • Тя хвърли бърз диагонален поглед към документите.
  • Футболистът отправи диагонален удар към вратата.

Синоними на диагонален

Как се пише диагонален

Думата се пише с иа и о. Проверката за 'о' може да се направи чрез сродната дума 'диагонал'.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:διαγώνιος (diagōnios)
От гръцкото 'diagōnios' (от ъгъл до ъгъл), съставено от 'dia' (през) и 'gonia' (ъгъл), преминало през латинското 'diagonalis'. В българския език навлиза като термин от геометрията.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • диагонален пас
  • диагонална матрица
  • диагонално сечение