черен
[ˈtʃɛrɛn]
черен значение:
1. (пряко) Който има цвят на сажди или въглен; най-тъмният цвят, характеризиращ се с липса или пълно поглъщане на светлина.
2. (преносно) Мрачен, тъжен, песимистичен, безрадостни мисли или настроения.
3. (преносно) Зъл, престъпен, нечестен или незаконен.
4. (бит) За хляб или брашно: който не е бял, направен от пълнозърнесто брашно или ръж.
- Ударение
- чѐрен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- че-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- черни
Примери за използване на черен
(пряко)
- Тя носеше елегантна черна рокля.
- Небето стана черно преди бурята.
(преносно)
- Обзеха го черни мисли за бъдещето.
- Това беше най-черният ден в историята на града.
(преносно)
- Занимаваше се с черна магия.
- Парите бяха спечелени по черен път.
(бит)
- Предпочитам да ям черен хляб заради фибрите.
Как се пише черен
Грешни изписвания: чърн
Променливо я: във формите, където ударението не е върху гласната или след нея има мека сричка/съгласна (в множествено число), се пише е (черни), но в старобългарски е имало редукция. В съвременния език основната форма е с е.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*čьrnъ
Наследствена дума от праславянското *čьrnъ, със сродни форми в санскрит (kṛṣṇá – черен, тъмен) и старопруски (kirsnan).
Употреба
Чести словосъчетания:
- черен пипер
- черен дроб
- черен път
- черен списък
- черна кутия
Фразеологизми:
- черна овца
- пазя за черни дни
- черна котка ми мина пътя
- изкарвам си хляба с черна работа
- гледам през черни очила