Енциклопения на българския език

прав

[praf]

прав значение:

1. (геометрия) Който е без извивки, гънки и кривини; който следва най-краткото разстояние между две точки.
2. (пряко) Който стои на краката си, не е седнал или легнал.
3. (преносно) Който отговаря на истината; който има правилно мнение или основание.
Ударение
пра̀в
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
прав
Род
мъжки
Мн. число
прави
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на прав

(геометрия)
  • Начертайте права линия между двете точки.
  • Пътят беше прав като стрела.
(пряко)
  • В автобуса пътувах прав.
  • Посрещнаха ни прави в знак на уважение.
(преносно)
  • Ти си напълно прав за тази ситуация.
  • Излезе прав в предположенията си.

Как се пише прав

Грешни изписвания: праф, пръв

При проверка на правописа на звучната съгласна в в края на думата, се търси форма, в която след нея стои гласна (напр. прави, права).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:правъ
Наследена от праславянската *pravъ, свързана с латинското probus (добър, честен). Първоначалното значение включва концепциите за физическа изправеност и морална правилност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • прав ъгъл
  • прав ток
  • прав път
  • прав текст
Фразеологизми:
  • прав-куме в очи
  • криво-ляво
  • прав като струна

Популярни търсения и запитвания за прав