Енциклопения на българския език

кондиция

[konˈdit͡sijɐ]

кондиция значение:

1. (спорт/медицина) Физическо или психическо състояние на организма; добра форма, подготвеност.
2. (търговия (остаряло)) Условие в договор или спогодба.
Ударение
кондѝция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кон-ди-ци-я
Род
женски
Мн. число
кондиции
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кондиция

(спорт/медицина)
  • Спортистът не е в добра кондиция след контузията.
  • Трябва да поддържам кондиция с редовни тренировки.
(търговия (остаряло))
  • Кондициите на сделката бяха неприемливи.

Антоними на кондиция

Как се пише кондиция

Думата завършва на -ия. При членуване се пише с -та (кондицията).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:conditio
От латинското 'conditio' (условие, положение, състояние).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • в отлична кондиция
  • физическа кондиция
  • губя кондиция
Фразеологизми:
  • не съм в кондиция