Енциклопения на българския език

втечняване

[ftɛt͡ʃˈɲavanɛ]

втечняване значение:

1. (физика/химия) Фазов преход, при който вещество преминава от газообразно в течно агрегатно състояние (кондензация).
2. (икономика) Превръщане на активи в парични средства (ликвидност).
Ударение
втечня̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
втеч-ня-ва-не
Род
среден
Мн. число
втечнявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на втечняване

(физика/химия)
  • Втечняването на природния газ намалява обема му значително.
  • За втечняване на хелия са необходими изключително ниски температури.
(икономика)
  • Втечняване на активите на фалиралата банка.

Антоними на втечняване

Как се пише втечняване

Грешни изписвания: втечнйаване, втечнявъне
Пише се с я след мека съгласна н и под ударение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:течен
От прилагателното 'течен' чрез глагола 'втечнявам' (правя нещо течно).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • втечняване на газ
  • температура на втечняване