Енциклопения на българския език

компетенция

[kompɛˈtɛnt͡sijɐ]

компетенция значение:

1. (право и администрация) Съвкупност от установени със закон или нормативен акт правомощия и задължения на държавен орган или длъжностно лице.
2. (общо) Съвкупност от знания и опит в определена област (често се припокрива със значението на 'компетентност', макар 'компетенция' да е по-тясно свързана с правото на решаване).
Ударение
компетѐнция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ком-пе-тен-ци-я
Род
женски
Мн. число
компетенции
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на компетенция

(право и администрация)
  • Този въпрос е извън компетенцията на общинския съвет.
  • Съдът обяви, че делото не е от неговата компетенция.
(общо)
  • Нямам нужната компетенция, за да поправя този двигател.

Антоними на компетенция

Как се пише компетенция

Думата се изписва с 'е' във втората и третата сричка.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:competentia
От латинското competere (съвпадам, подхождам, способен съм). В българския език навлиза през руски или западноевропейски езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • извън моята компетенция
  • професионална компетенция
  • спор за компетенция
компетенция : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник