Енциклопения на българския език

юрисдикция

[jurisˈdikt͡sijɐ]

юрисдикция значение:

1. (право) Правото и пълномощието на държавен орган (обикновено съдебен) да правораздава и да решава правни спорове.
2. (право) Територията, върху която се простира властта на даден държавен орган.
Ударение
юрисдѝкция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ю-рис-дик-ци-я
Род
женски
Мн. число
юрисдикции
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на юрисдикция

(право)
  • Този случай попада под юрисдикцията на Върховния съд.
  • Международният съд няма юрисдикция по този въпрос.
(право)
  • Престъплението е извършено в друга юрисдикция.

Как се пише юрисдикция

Пише се със с (юрисдикция), запазвайки оригиналния латински корен jus/juris. Завършва на -ия.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:jurisdictio
От латинското 'jurisdictio', съставено от 'jus', род.п. 'juris' (право) и 'dicere' (казвам, произнасям). Означава буквално 'произнасяне на правото'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • съдебна юрисдикция
  • наказателна юрисдикция
  • попадам под юрисдикция
юрисдикция : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник