Енциклопения на българския език

вещина

[vɛʃtiˈnɐ]

вещина значение:

1. (книжовен) Голямо умение, дълбоко познаване на работата; компетентност, майсторство.
Ударение
вещи́на
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ве-щи-на
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вещина

(книжовен)
  • Хирургът оперираше с невероятна вещина.
  • Тя управляваше сложния проект с вещина и спокойствие.

Как се пише вещина

Грешни изписвания: вештина, вещйна
Буквата щ обозначава звукосъчетанието 'шт'. Пише се 'вещина', а не 'вештина', произлиза от 'вещ'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣштъ
От прилагателното 'вещ' (знаещ, умеещ) + наставка '-ина' за абстрактни съществителни. Коренът е свързан със старото 'вѣдѣти' (знам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • професионална вещина
  • завидна вещина
  • с вещина