Енциклопения на българския език

некомпетентност

[nɛkompɛˈtɛntnost]

некомпетентност значение:

1. (общо) Липса на необходимите знания, умения, опит или квалификация за извършване на определена работа или дейност.
2. (юридически) Липса на правомощия или юрисдикция на длъжностно лице или орган да решава даден въпрос.
Ударение
некомпетѐнтност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-ком-пе-тент-ност
Род
женски
Мн. число
некомпетентности (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на некомпетентност

(общо)
  • Уволниха го заради проявена професионална некомпетентност.
  • Неговата некомпетентност доведе фирмата до фалит.
(юридически)
  • Съдът обяви своята некомпетентност по делото и го препрати на друга инстанция.

Синоними на некомпетентност

Как се пише некомпетентност

Отрицателната частица не- се пише слято със съществителните имена, когато с нея се образува нова дума с противоположно значение. В суфикса трябва да присъстват и двете букви н и т (-ентност).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:competens
Образувано от отрицателната частица 'не' и съществителното 'компетентност' (от латински competens – способен, знаещ). Наставката '-ност' образува абстрактни съществителни за качество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълна некомпетентност
  • професионална некомпетентност
  • управленска некомпетентност