Енциклопения на българския език

управление

[upravˈlɛniɛ]

управление значение:

1. (общо) Дейността по ръководене, насочване и организиране на работата на институция, държава, предприятие или система.
2. (администрация) Административно учреждение или отдел, който ръководи определен отрасъл или дейност.
3. (техника) Боравене с механизмите за движение и насочване на превозно средство или машина; кормуване.
4. (политика) Времето, през което дадено лице или партия упражнява властта; мандат.
Ударение
управлѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-прав-ле-ни-е
Род
среден
Мн. число
управления
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на управление

(общо)
  • Ефективното управление на ресурсите е ключът към успеха на фирмата.
  • Страната се нуждае от стабилно държавно управление.
(администрация)
  • Подадох молба в Районното управление на полицията.
  • Главното управление на архивите публикува нови документи.
(техника)
  • Загуби управление над автомобила и излезе от пътя.
  • Курсът включва теория и практика по управление на МПС.
(политика)
  • По време на неговото управление бяха извършени множество реформи.
  • Царското управление продължи три десетилетия.

Антоними на управление

Как се пише управление

Грешни изписвания: управлиние, оправление
Думата се пише с у в началото (представка у-) и с е в наставката (-ение). Проверката за 'а' в корена може да се направи чрез думата 'прав'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:правъ
Произлиза от корена 'прав', свързан с понятията за правота, изправяне и насочване. Морфологично е образувано от глагола 'управлявам' с наставка '-ние'. В старобългарския език се срещат форми, свързани с 'управленїе' като ръководене или насочване (на кораб, колесница или хора).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • държавно управление
  • оперативно управление
  • дистанционно управление
  • лошо управление
  • кормилно управление