книжовен
[kniˈʒɔvɛn]
книжовен значение:
1. (лингвистика) Който се отнася до нормираната, официална форма на езика, използвана в литературата, медиите и образованието.
2. (култура) Който е свързан с книжнината, литературата и писмената култура.
- Ударение
- книжо̀вен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- кни-жо-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- книжовни
Примери за използване на книжовен
(лингвистика)
- Учениците трябва да овладеят българския книжовен език.
- Това е диалектна дума, а не книжовна.
(култура)
- Преславската книжовна школа е оставила богато наследство.
- Той е известен книжовен деец от епохата на Възраждането.
Синоними на книжовен
Антоними на книжовен
Как се пише книжовен
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кънижьнъ
Произлиза от думата 'книга'. С наставката '-овен' се образува прилагателно, свързано с книгите, писмеността и учеността.
Употреба
Чести словосъчетания:
- книжовен език
- книжовна норма
- книжовна школа
- книжовен труд