Енциклопения на българския език

стандартен

[stɐnˈdartɛn]

стандартен значение:

1. (общо) Който отговаря на определен установен образец, норма или изискване; типовизиран.
2. (преносно) Лишен от оригиналност; шаблонен, обикновен.
Ударение
станда̀ртен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
стан-дар-тен
Род
мъжки
Мн. число
стандартни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стандартен

(общо)
  • Всички детайли са изработени в стандартни размери.
  • Това е стандартен договор без допълнителни клаузи.
(преносно)
  • Отговорът му беше съвсем стандартен и не показа никакво въображение.

Антоними на стандартен

Как се пише стандартен

Грешни изписвания: стандарен, стъндартен, стандъртен
Прилагателното завършва на -ен. При членуване се появява 'т' (стандартния/т).

Етимология

Произход:Английски
Оригинална дума:standard
Заемка от английски (standard) чрез немски или руски. Първоизточникът е старофренското *estendart* (знаме, сборен пункт).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стандартен модел
  • стандартен пакет
  • стандартно оборудване
стандартен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник